Човешката ни същност...
И болката, потекла от очите
на едри зрели капки премълчавано...
И вярата, забита във петите,
по пътя пак бодящо преповтаряна...
И тихото, втечняващо безсилие,
нагълтано в поредното потъване...
И после кървавият вкус на силата -
решимост и начало на пътуване...
И режещите мисли в полумраците,
пулсиращи в широките ни зеници...
И беглите усмивки по лицата,
разчупващи солени слъзни ледници...
И немите молитви, коленичили
в нозете на безлики божества...
И вечният стремеж да бъдем ничии
под чужди заслепяващи слънца...
И крехките мечти с криле опърпани,
заблъскали се в хиляди стени...
И спомените, с тишина завързани
на кея на отминалите дни...
И грешките, затвоени в кутия
с най-здравия изсечен катинар...
И обич, разсъблечена и дива...
И кръстът на плещите - за товар...
...
Човешката ни същност ни сближава.
Човешката ни същност ни дели...
Един след друг вървим в редица права.
И трудно е да се погледнем отстрани...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
