i2na (Инна)
145 1101
4.01.2008 г., 13:30 ч.

Човешката ни същност... 

  Поезия
2567 0 16

И болката, потекла от очите

на едри зрели капки премълчавано...

И вярата, забита във петите,

по пътя пак бодящо преповтаряна...

 

 

И тихото, втечняващо безсилие,

нагълтано в поредното потъване...

И после кървавият вкус на силата -

решимост и начало на пътуване...

И режещите мисли в полумраците,

пулсиращи в широките ни зеници...

И беглите усмивки по лицата,

разчупващи солени слъзни ледници...

И немите молитви, коленичили

в нозете на безлики божества...

И вечният стремеж да бъдем ничии

под чужди заслепяващи слънца...

И крехките мечти с криле опърпани,

заблъскали се в хиляди стени...

И спомените, с тишина завързани

на кея на отминалите дни...

И грешките, затвоени в кутия

с най-здравия изсечен катинар...

И обич, разсъблечена и дива...

И кръстът на плещите - за товар...

                     ...

Човешката ни същност ни сближава.

Човешката ни същност ни дели...

Един след  друг вървим в редица права.

И трудно е да се погледнем отстрани...

© Инна Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??