16 sept 2021, 13:50

Човешко 

  Poesía
377 0 2

Моментите раждат моменти.
Минутите раждат зора.
От мигове - срязани ленти,
спирала се разгоря.

 

След пламъци - дъжд нестинарски,
небето завря от звезди.
Развихриха хорските страсти
човешките си съдби.

 

Тук следва ме златна пътека,
там Времето ляга да спи.
Събират се мълнии с екот
над камъка с  мъх пропит.

 

И лишеи..., смин... и тинтяви... -
наоколо грей красота.
Да снемат от нас обещават
човешката суета.

© Елия Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря!
  • Природата ни приземява, смирява и възвисява Хубаво си го написала, толкова свободно се диша в него
Propuestas
: ??:??