16 sept 2021, 13:50

Човешко

  Poesía
558 0 2

Моментите раждат моменти.
Минутите раждат зора.
От мигове - срязани ленти,
спирала се разгоря.

 

След пламъци - дъжд нестинарски,
небето завря от звезди.
Развихриха хорските страсти
човешките си съдби.

 

Тук следва ме златна пътека,
там Времето ляга да спи.
Събират се мълнии с екот
над камъка с  мъх пропит.

 

И лишеи..., смин... и тинтяви... -
наоколо грей красота.
Да снемат от нас обещават
човешката суета.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елия Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря!
  • Природата ни приземява, смирява и възвисява Хубаво си го написала, толкова свободно се диша в него

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...