Човешко

Poetry

552 0 2

Моментите раждат моменти.
Минутите раждат зора.
От мигове - срязани ленти,
спирала се разгоря.

След пламъци - дъжд нестинарски,
небето завря от звезди.
Развихриха хорските страсти
човешките си съдби.

Тук следва ме златна пътека,
там Времето ляга да спи.
Събират се мълнии с екот
над камъка с мъх пропит.

И лишеи..., смин... и тинтяви... -
наоколо грей красота.
Да снемат от нас обещават
човешката суета.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Eleya (Елия)

Благодаря!

2021-09-22T15:58:59+03:00
zelenaradost (Милена Френкева)

Природата ни приземява, смирява и възвисява Хубаво си го написала, толкова свободно се диша в него

2021-09-16T16:59:27+03:00

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0