16.09.2021 г., 13:50 ч.

Човешко 

  Поезия
373 0 2

Моментите раждат моменти.
Минутите раждат зора.
От мигове - срязани ленти,
спирала се разгоря.

 

След пламъци - дъжд нестинарски,
небето завря от звезди.
Развихриха хорските страсти
човешките си съдби.

 

Тук следва ме златна пътека,
там Времето ляга да спи.
Събират се мълнии с екот
над камъка с  мъх пропит.

 

И лишеи..., смин... и тинтяви... -
наоколо грей красота.
Да снемат от нас обещават
човешката суета.

© Елия Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря!
  • Природата ни приземява, смирява и възвисява Хубаво си го написала, толкова свободно се диша в него
Предложения
: ??:??