Човешко
553
0
2
Моментите раждат моменти.
Минутите раждат зора.
От мигове - срязани ленти,
спирала се разгоря.
След пламъци - дъжд нестинарски,
небето завря от звезди.
Развихриха хорските страсти
човешките си съдби.
Тук следва ме златна пътека,
там Времето ляга да спи.
Събират се мълнии с екот
над камъка с мъх пропит.
И лишеи..., смин... и тинтяви... -
наоколо грей красота.
Да снемат от нас обещават
човешката суета.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елия Всички права запазени
Хубаво си го написала, толкова свободно се диша в него