14 dic 2006, 0:49

Чрез мизерия правят ни ненужни

  Poesía
834 0 13


 

Чрез мизерия

правят ни

ненужни,

а интелигентните

към хората

са длъжни

страната ни

да впишат

в света,

а не на дребно

помежду си

да се борят

за букви,

правопис

и слава,

защото с това

отдавна

те са жалки,

живеейки

в мащаби малки,

а българинът

не е грешен,

но с интелигента смешен

така ще крета

той

в Европа,

дори да викнеме
задружно:

”Хопа!”

Боричкат се

поетите

на дребно-

един на друг

си те завиждат,

а всичко туй

е непотребно –

проблема

милите

не виждат!

Ето,

пречка се поет,

орисан –

от перото си

единствено

описан:

всички в сайта

да го виждат

и с това

да му завиждат?!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Рибаров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Към Рия!
    Който е талантлив успешно се справя и със самочувствието и с критиката, която винаги е градивна.
    Поздрав!
  • Моисей, този стих ми звучи и като призив, и като заяждане.Аз мисля, че който е талантлив, независимо дали е поет или не- трябва да има доза самочувствие. А когато критикува другите- може пък критиката му да се окаже градивна. Нещо като в едно много тъпо предаване по ТВ"Скат"-"Сигнално жълто".Там се подиграват с известни личности много перверзно, но по този начин ги свалят от облаците, в които летят.
  • Към Креми!
    В света на абсурда, а ние живеем в такъв свят, завистта е един от неговите двигатели, но трябва да си се научил как да я използваш.
    Поздрав за въпроса!
  • Здравей, Мери!
    Правиш вълнуващ коментар. Но забележи, глобалното днес се открива в индивдуалното, което е дорастнало за него, а аз поднасям на света нова философска концептуалност - нещо, което се разбира най-напред от анонимните ми опоненти.
    Поздравявам те! Задачата да впишем страната в общоформационния процес е наша! Запомни това! Радвам се, че го разбираш!
    Поздрав!
  • Поздравявам те за попадението. Чудесно е, ако се чувстваш Човек в глобалното село наречено свят, но разбирам и "малките" мащаби... Благодаря ти отново!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...