14 dic 2006, 0:49

Чрез мизерия правят ни ненужни

  Poesía
829 0 13


 

Чрез мизерия

правят ни

ненужни,

а интелигентните

към хората

са длъжни

страната ни

да впишат

в света,

а не на дребно

помежду си

да се борят

за букви,

правопис

и слава,

защото с това

отдавна

те са жалки,

живеейки

в мащаби малки,

а българинът

не е грешен,

но с интелигента смешен

така ще крета

той

в Европа,

дори да викнеме
задружно:

”Хопа!”

Боричкат се

поетите

на дребно-

един на друг

си те завиждат,

а всичко туй

е непотребно –

проблема

милите

не виждат!

Ето,

пречка се поет,

орисан –

от перото си

единствено

описан:

всички в сайта

да го виждат

и с това

да му завиждат?!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Рибаров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Към Рия!
    Който е талантлив успешно се справя и със самочувствието и с критиката, която винаги е градивна.
    Поздрав!
  • Моисей, този стих ми звучи и като призив, и като заяждане.Аз мисля, че който е талантлив, независимо дали е поет или не- трябва да има доза самочувствие. А когато критикува другите- може пък критиката му да се окаже градивна. Нещо като в едно много тъпо предаване по ТВ"Скат"-"Сигнално жълто".Там се подиграват с известни личности много перверзно, но по този начин ги свалят от облаците, в които летят.
  • Към Креми!
    В света на абсурда, а ние живеем в такъв свят, завистта е един от неговите двигатели, но трябва да си се научил как да я използваш.
    Поздрав за въпроса!
  • Здравей, Мери!
    Правиш вълнуващ коментар. Но забележи, глобалното днес се открива в индивдуалното, което е дорастнало за него, а аз поднасям на света нова философска концептуалност - нещо, което се разбира най-напред от анонимните ми опоненти.
    Поздравявам те! Задачата да впишем страната в общоформационния процес е наша! Запомни това! Радвам се, че го разбираш!
    Поздрав!
  • Поздравявам те за попадението. Чудесно е, ако се чувстваш Човек в глобалното село наречено свят, но разбирам и "малките" мащаби... Благодаря ти отново!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...