14.12.2006 г., 0:49

Чрез мизерия правят ни ненужни

825 0 13


 

Чрез мизерия

правят ни

ненужни,

а интелигентните

към хората

са длъжни

страната ни

да впишат

в света,

а не на дребно

помежду си

да се борят

за букви,

правопис

и слава,

защото с това

отдавна

те са жалки,

живеейки

в мащаби малки,

а българинът

не е грешен,

но с интелигента смешен

така ще крета

той

в Европа,

дори да викнеме
задружно:

”Хопа!”

Боричкат се

поетите

на дребно-

един на друг

си те завиждат,

а всичко туй

е непотребно –

проблема

милите

не виждат!

Ето,

пречка се поет,

орисан –

от перото си

единствено

описан:

всички в сайта

да го виждат

и с това

да му завиждат?!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Рибаров Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Към Рия!
    Който е талантлив успешно се справя и със самочувствието и с критиката, която винаги е градивна.
    Поздрав!
  • Моисей, този стих ми звучи и като призив, и като заяждане.Аз мисля, че който е талантлив, независимо дали е поет или не- трябва да има доза самочувствие. А когато критикува другите- може пък критиката му да се окаже градивна. Нещо като в едно много тъпо предаване по ТВ"Скат"-"Сигнално жълто".Там се подиграват с известни личности много перверзно, но по този начин ги свалят от облаците, в които летят.
  • Към Креми!
    В света на абсурда, а ние живеем в такъв свят, завистта е един от неговите двигатели, но трябва да си се научил как да я използваш.
    Поздрав за въпроса!
  • Здравей, Мери!
    Правиш вълнуващ коментар. Но забележи, глобалното днес се открива в индивдуалното, което е дорастнало за него, а аз поднасям на света нова философска концептуалност - нещо, което се разбира най-напред от анонимните ми опоненти.
    Поздравявам те! Задачата да впишем страната в общоформационния процес е наша! Запомни това! Радвам се, че го разбираш!
    Поздрав!
  • Поздравявам те за попадението. Чудесно е, ако се чувстваш Човек в глобалното село наречено свят, но разбирам и "малките" мащаби... Благодаря ти отново!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...