Dec 14, 2006, 12:49 AM

Чрез мизерия правят ни ненужни

  Poetry
827 0 13


 

Чрез мизерия

правят ни

ненужни,

а интелигентните

към хората

са длъжни

страната ни

да впишат

в света,

а не на дребно

помежду си

да се борят

за букви,

правопис

и слава,

защото с това

отдавна

те са жалки,

живеейки

в мащаби малки,

а българинът

не е грешен,

но с интелигента смешен

така ще крета

той

в Европа,

дори да викнеме
задружно:

”Хопа!”

Боричкат се

поетите

на дребно-

един на друг

си те завиждат,

а всичко туй

е непотребно –

проблема

милите

не виждат!

Ето,

пречка се поет,

орисан –

от перото си

единствено

описан:

всички в сайта

да го виждат

и с това

да му завиждат?!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валери Рибаров All rights reserved.

Comments

Comments

  • Към Рия!
    Който е талантлив успешно се справя и със самочувствието и с критиката, която винаги е градивна.
    Поздрав!
  • Моисей, този стих ми звучи и като призив, и като заяждане.Аз мисля, че който е талантлив, независимо дали е поет или не- трябва да има доза самочувствие. А когато критикува другите- може пък критиката му да се окаже градивна. Нещо като в едно много тъпо предаване по ТВ"Скат"-"Сигнално жълто".Там се подиграват с известни личности много перверзно, но по този начин ги свалят от облаците, в които летят.
  • Към Креми!
    В света на абсурда, а ние живеем в такъв свят, завистта е един от неговите двигатели, но трябва да си се научил как да я използваш.
    Поздрав за въпроса!
  • Здравей, Мери!
    Правиш вълнуващ коментар. Но забележи, глобалното днес се открива в индивдуалното, което е дорастнало за него, а аз поднасям на света нова философска концептуалност - нещо, което се разбира най-напред от анонимните ми опоненти.
    Поздравявам те! Задачата да впишем страната в общоформационния процес е наша! Запомни това! Радвам се, че го разбираш!
    Поздрав!
  • Поздравявам те за попадението. Чудесно е, ако се чувстваш Човек в глобалното село наречено свят, но разбирам и "малките" мащаби... Благодаря ти отново!

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...