Чрез мизерия правят ни ненужни
Чрез мизерия
правят ни
ненужни,
а интелигентните
към хората
са длъжни
страната ни
да впишат
в света,
а не на дребно
помежду си
да се борят
за букви,
правопис
и слава,
защото с това
отдавна
те са жалки,
живеейки
в мащаби малки,
а българинът
не е грешен,
но с интелигента смешен
така ще крета
той
в Европа,
дори да викнеме
задружно:
”Хопа!”
Боричкат се
поетите
на дребно-
един на друг
си те завиждат,
а всичко туй
е непотребно –
проблема
милите
не виждат!
Ето,
пречка се поет,
орисан –
от перото си
единствено
описан:
всички в сайта
да го виждат
и с това
да му завиждат?!
© Валери Рибаров All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Моисей, този стих ми звучи и като призив, и като заяждане.Аз мисля, че който е талантлив, независимо дали е поет или не- трябва да има доза самочувствие. А когато критикува другите- може пък критиката му да се окаже градивна. Нещо като в едно много тъпо предаване по ТВ"Скат"-"Сигнално жълто".Там се подиграват с известни личности много перверзно, но по този начин ги свалят от облаците, в които летят.
-
Към Креми!
В света на абсурда, а ние живеем в такъв свят, завистта е един от неговите двигатели, но трябва да си се научил как да я използваш.
Поздрав за въпроса! -
Здравей, Мери!
Правиш вълнуващ коментар. Но забележи, глобалното днес се открива в индивдуалното, което е дорастнало за него, а аз поднасям на света нова философска концептуалност - нещо, което се разбира най-напред от анонимните ми опоненти.
Поздравявам те! Задачата да впишем страната в общоформационния процес е наша! Запомни това! Радвам се, че го разбираш!
Поздрав! -
Поздравявам те за попадението. Чудесно е, ако се чувстваш Човек в глобалното село наречено свят, но разбирам и "малките" мащаби... Благодаря ти отново!
-
Към Ласка!
Този персонаж, който е индивид от Сайта е носител на колизията на днешния ни ден и затова в единичното съм посочил общото. Благодаря!
Поздрав! -
Към Кити!
Ти го правиш Кити, а това е достатъчно за рамките на нашия диалог, но съвсем недостатъчно за рамките на страната ни, а това е ядро на проблемната ситуация у нас.
Поздрав! -
Към Мойра!
Стереотипът на колективоното мислене вече не "работи". Въпросът ти е сполучлив, видян персонално.Ще ти кажа за себе си! Овладял съм процеса и съм негов субект, в съответствие с обстоятелствата, които за България са изключително особени.
Поздрав за попадението! -
Към Анета!
Тази подхвърлена реплика може да ни послужи за начало, за да стигнем до съществените изводи.
Поздрав! -
... може би си мисли, че му завиждат!
Поздрав!
-
Вместо да си подлагаме крак, нека си подаваме ръка! Поздрави
-
Много добре казано,
въпросът е защо не можем да го овладеем... -
Случване наше, безславно ...
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Който е талантлив успешно се справя и със самочувствието и с критиката, която винаги е градивна.
Поздрав!