Сърцето си къде оставих?
Сълзите си къде ли скрих?
Усмивката... и нея я забравих...
като пропъдена искра сред тъмен щрих.
Земята търся под нозете си безстволни
и странна свързаност ме разлюлява,
уви, такова чувство монотонно
душата ми самотна запленява.
И вместо с гняв и с болка... с кървав стон
безстрашно да отхвърля таз забрава,
снижавам се до тъжен полутон
и падам... щом и ти със мене падаш. ...