Feb 22, 2008, 3:10 PM

Чрез теб... през мен

  Poetry » Love
1.2K 0 1

Сърцето си къде оставих?

Сълзите си къде ли скрих?

Усмивката... и нея я забравих...

като пропъдена искра сред тъмен щрих.

 

Земята търся под нозете си безстволни

и странна свързаност ме разлюлява,

уви, такова чувство монотонно

душата ми самотна запленява.

 

И вместо с гняв и с болка... с кървав стон

безстрашно да отхвърля таз забрава,

снижавам се до тъжен полутон

и падам... щом и ти със мене падаш.

 

Объркано страдание ни води,

но знаем... щом ръцете ни са слети,

дори сред купища съмнителни неволи

светът не ще попречи на крилете

 да се разперят в мразовита зима,

сред мрачни сенки... ледени вихрушки

и заедно, със нова - двойна сила,

да полетят нагоре още по-могъщи!

 

А най-накрая в епилога ще добавя,

прости ти римите ми нелогични,

дори и песен непозната да напяват

те също са дълбоки... свети... лични...!

 

                                                На Георги

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ники All rights reserved.

Comments

Comments

  • До болка искрен стих, много е хубав...
    Поздрав!

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...