22 февр. 2008 г., 15:10

Чрез теб... през мен

1.2K 0 1

Сърцето си къде оставих?

Сълзите си къде ли скрих?

Усмивката... и нея я забравих...

като пропъдена искра сред тъмен щрих.

 

Земята търся под нозете си безстволни

и странна свързаност ме разлюлява,

уви, такова чувство монотонно

душата ми самотна запленява.

 

И вместо с гняв и с болка... с кървав стон

безстрашно да отхвърля таз забрава,

снижавам се до тъжен полутон

и падам... щом и ти със мене падаш.

 

Объркано страдание ни води,

но знаем... щом ръцете ни са слети,

дори сред купища съмнителни неволи

светът не ще попречи на крилете

 да се разперят в мразовита зима,

сред мрачни сенки... ледени вихрушки

и заедно, със нова - двойна сила,

да полетят нагоре още по-могъщи!

 

А най-накрая в епилога ще добавя,

прости ти римите ми нелогични,

дори и песен непозната да напяват

те също са дълбоки... свети... лични...!

 

                                                На Георги

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ники Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • До болка искрен стих, много е хубав...
    Поздрав!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...