22.02.2008 г., 15:10

Чрез теб... през мен

1.2K 0 1

Сърцето си къде оставих?

Сълзите си къде ли скрих?

Усмивката... и нея я забравих...

като пропъдена искра сред тъмен щрих.

 

Земята търся под нозете си безстволни

и странна свързаност ме разлюлява,

уви, такова чувство монотонно

душата ми самотна запленява.

 

И вместо с гняв и с болка... с кървав стон

безстрашно да отхвърля таз забрава,

снижавам се до тъжен полутон

и падам... щом и ти със мене падаш.

 

Объркано страдание ни води,

но знаем... щом ръцете ни са слети,

дори сред купища съмнителни неволи

светът не ще попречи на крилете

 да се разперят в мразовита зима,

сред мрачни сенки... ледени вихрушки

и заедно, със нова - двойна сила,

да полетят нагоре още по-могъщи!

 

А най-накрая в епилога ще добавя,

прости ти римите ми нелогични,

дори и песен непозната да напяват

те също са дълбоки... свети... лични...!

 

                                                На Георги

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ники Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • До болка искрен стих, много е хубав...
    Поздрав!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....