24 feb 2023, 19:01

Чу ли? 

  Poesía » Otra
254 3 3

Прекрачила прага, ъглите оглежда,
дори: — Добър ден! – не умее да каже.
Дъхти в огледалото с плаха надежда,
на злобна свекърва. И прах няма даже.

 

И устните тънки присвива, присвива,
за миг ако стана ми плюе в кафето.
Такава тъгата е – зла, саможива
и с чуждите сълзи се кичи превзето.

 

Но днес съм добра и гощавам я. Сито.
Изваждам последното сладко от дюли.
А после дори ѝ предплащам таксито.
— Адресът ми, скъпа, забравяш го! Чу ли?

 

 

 

 

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??