31 may 2008, 0:50

Чучулига

1.1K 0 19

Ти "болка" ме нарече. И потрепна

в кръвта ми всяко атомче живот.

Денят изгря и светло ме погледна,

а Слънцето забави своя ход.

 

Нарастват дните, нощите смалени

не стигат ни за сън, ни за любов.

А в мене сякаш чучулига пее -

на теб изпраща тайния си зов.

 

Препускай все пред болката. И нека

остане двеста мили подир теб.

Повикай в мен жената и човека,

и още нероденото дете:

 

ще бъде обич проста и човешка,

поникнала от твърдата земя.

От всяка наша избуяла среща

ще се отронват здрави семена.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елица Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...