Чучулига
Ти "болка" ме нарече. И потрепна
в кръвта ми всяко атомче живот.
Денят изгря и светло ме погледна,
а Слънцето забави своя ход.
Нарастват дните, нощите смалени
не стигат ни за сън, ни за любов.
А в мене сякаш чучулига пее -
на теб изпраща тайния си зов.
Препускай все пред болката. И нека
остане двеста мили подир теб.
Повикай в мен жената и човека,
и още нероденото дете:
ще бъде обич проста и човешка,
поникнала от твърдата земя.
От всяка наша избуяла среща
ще се отронват здрави семена.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елица Ангелова Всички права запазени
