voda (Елица Ангелова)
586 14113
31 мая 2008 г., 00:50

Чучулига 

  Поэзия » Любовная
886 0 19

Ти "болка" ме нарече. И потрепна

в кръвта ми всяко атомче живот.

Денят изгря и светло ме погледна,

а Слънцето забави своя ход.

 

Нарастват дните, нощите смалени

не стигат ни за сън, ни за любов.

А в мене сякаш чучулига пее -

на теб изпраща тайния си зов.

 

Препускай все пред болката. И нека

остане двеста мили подир теб.

Повикай в мен жената и човека,

и още нероденото дете:

 

ще бъде обич проста и човешка,

поникнала от твърдата земя.

От всяка наша избуяла среща

ще се отронват здрави семена.

 

© Елица Ангелова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??