Чучулига
Ти "болка" ме нарече. И потрепна
в кръвта ми всяко атомче живот.
Денят изгря и светло ме погледна,
а Слънцето забави своя ход.
Нарастват дните, нощите смалени
не стигат ни за сън, ни за любов.
А в мене сякаш чучулига пее -
на теб изпраща тайния си зов.
Препускай все пред болката. И нека
остане двеста мили подир теб.
Повикай в мен жената и човека,
и още нероденото дете:
ще бъде обич проста и човешка,
поникнала от твърдата земя.
От всяка наша избуяла среща
ще се отронват здрави семена.
© Елица Ангелова All rights reserved.
