22 ene 2010, 18:48

Чуден кът

  Poesía
858 0 5

Този кът, поувяхнал, но жив, е отдавна забравен

от света, от човека и, може би, даже от Бога.

Там ухаят на пролет цъфтящи, зелени ливади

и се къпят в роса полудели звезди босоноги.

 

Там високият връх е и цел, и упойна наслада,

а цветята се гонят със пъстър рояк пеперуди.

Там усмивката стига за твоя едничка награда,

а ръката приятелска не е невиждано чудо.

 

Този кът е красив, с аромат е на слънчево вино,

там дървесните клони нечувани мантри запяват.

Само миг ако спреш, от суровия ден да починеш,

рой светулки в очите ти пламнали ведро изгряват.

 

Там цари тишина и покой, там е топло и светло

и разбираш внезапно, че имаш кураж да обичаш

и да следваш докрай на живота пътеките цветни.

Този кът чуден просто човешка душа се нарича.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вики Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Моя свят преобърна...
    малка светулка остана!
    Искам светлина да ти върна,
    но няма как да я хвана!
    Поздрави
  • Вики, прекрасна картина на човешката душа си нарисувала! Не зная как се прегръща по самодивски, но още довечера ще пийна едно вино червено за здравето на една самодива в бяла премяна! Заслушах се в мантрите и много пъти броих светулките! Посветлен съм посред зима! Благодаря!
  • самодивско
  • Прекрасно е
  • Страхотно!!!

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...