22 ene 2010, 18:48

Чуден кът

  Poesía
848 0 5

Този кът, поувяхнал, но жив, е отдавна забравен

от света, от човека и, може би, даже от Бога.

Там ухаят на пролет цъфтящи, зелени ливади

и се къпят в роса полудели звезди босоноги.

 

Там високият връх е и цел, и упойна наслада,

а цветята се гонят със пъстър рояк пеперуди.

Там усмивката стига за твоя едничка награда,

а ръката приятелска не е невиждано чудо.

 

Този кът е красив, с аромат е на слънчево вино,

там дървесните клони нечувани мантри запяват.

Само миг ако спреш, от суровия ден да починеш,

рой светулки в очите ти пламнали ведро изгряват.

 

Там цари тишина и покой, там е топло и светло

и разбираш внезапно, че имаш кураж да обичаш

и да следваш докрай на живота пътеките цветни.

Този кът чуден просто човешка душа се нарича.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вики Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Моя свят преобърна...
    малка светулка остана!
    Искам светлина да ти върна,
    но няма как да я хвана!
    Поздрави
  • Вики, прекрасна картина на човешката душа си нарисувала! Не зная как се прегръща по самодивски, но още довечера ще пийна едно вино червено за здравето на една самодива в бяла премяна! Заслушах се в мантрите и много пъти броих светулките! Посветлен съм посред зима! Благодаря!
  • самодивско
  • Прекрасно е
  • Страхотно!!!

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...