Чуден кът
Този кът, поувяхнал, но жив, е отдавна забравен
от света, от човека и, може би, даже от Бога.
Там ухаят на пролет цъфтящи, зелени ливади
и се къпят в роса полудели звезди босоноги.
Там високият връх е и цел, и упойна наслада,
а цветята се гонят със пъстър рояк пеперуди.
Там усмивката стига за твоя едничка награда,
а ръката приятелска не е невиждано чудо.
Този кът е красив, с аромат е на слънчево вино,
там дървесните клони нечувани мантри запяват.
Само миг ако спреш, от суровия ден да починеш,
рой светулки в очите ти пламнали ведро изгряват.
Там цари тишина и покой, там е топло и светло
и разбираш внезапно, че имаш кураж да обичаш
и да следваш докрай на живота пътеките цветни.
Този кът чуден просто човешка душа се нарича.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вики Всички права запазени
Поздрави
