Чуден кът
Този кът, поувяхнал, но жив, е отдавна забравен
от света, от човека и, може би, даже от Бога.
Там ухаят на пролет цъфтящи, зелени ливади
и се къпят в роса полудели звезди босоноги.
Там високият връх е и цел, и упойна наслада,
а цветята се гонят със пъстър рояк пеперуди.
Там усмивката стига за твоя едничка награда,
а ръката приятелска не е невиждано чудо.
Този кът е красив, с аромат е на слънчево вино,
там дървесните клони нечувани мантри запяват.
Само миг ако спреш, от суровия ден да починеш,
рой светулки в очите ти пламнали ведро изгряват.
Там цари тишина и покой, там е топло и светло
и разбираш внезапно, че имаш кураж да обичаш
и да следваш докрай на живота пътеките цветни.
Този кът чуден просто човешка душа се нарича.
© Вики All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Вики, прекрасна картина на човешката душа си нарисувала! Не зная как се прегръща по самодивски, но още довечера ще пийна едно вино червено за здравето на една самодива в бяла премяна! Заслушах се в мантрите и много пъти броих светулките! Посветлен съм посред зима! Благодаря!
-
самодивско
-
Прекрасно е
-
Страхотно!!!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
малка светулка остана!
Искам светлина да ти върна,
но няма как да я хвана!