17 ene 2008, 17:34

Чудна топлина 

  Poesía
689 0 7

             Чудна топлина

 

Лека топлина се плъзва във сърцето

като изящно меко кадифе,

усмивка грее на лицето

и потъва в бисерно море.

 

И грабната от рибка златна,

тя плува във водите до забрава,

дълбочината морска, необятна

с усмивка също да дарява.

 

И пак на повърхността тя тича,

за да се върне пак при нежното лице,

с морска красота да го обкичи

и да го целуне с ласка на дете.

 

А топлината в сърцето още стои,

като пламък в камината буен

и упорито развява свойте коси,

за да стопли и устните чудни.

© Виктория Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Стопли устните чудни с твойта нежна топлина-невероятно красив и нежен, топъл стих-браво!
  • Какво ли може да се очаква от една нежност? Друга нежност!
    Рисуваш нежността, Вики!
    Браво! Гуш*
  • Прекрасен стих!
    С пожелание винаги да чувстваш тази топлина на живо!
  • Чудна е четката на любовта...Тя рисува такива прекрасни картини в сърцето!Браво!
  • Вики, много ми хареса!!!Нежност и красота!!!Браво!!
  • Стопли и мен, мила Виктория.
    с обич за теб.
  • Да знаеш само как ме стопли стихът ти!Поздравления!
Propuestas
: ??:??