Чудна топлина
Чудна топлина
Лека топлина се плъзва във сърцето
като изящно меко кадифе,
усмивка грее на лицето
и потъва в бисерно море.
И грабната от рибка златна,
тя плува във водите до забрава,
дълбочината морска, необятна
с усмивка също да дарява.
И пак на повърхността тя тича,
за да се върне пак при нежното лице,
с морска красота да го обкичи
и да го целуне с ласка на дете.
А топлината в сърцето още стои,
като пламък в камината буен
и упорито развява свойте коси,
за да стопли и устните чудни.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Виктория Всички права запазени
