Какъв по-голям носител на светлина от симпатичното жълто (а понякога оранжево :) ) кълбо. топлещо ни с лъчите си всеки ден... ;)
Чудо!
Събуждам се с огромно нежелание,
усещам как леглото ми ме дърпа,
настрани обръщам се след кратко колебание
с надеждата отново да захъркам...
”Уф... Не става... Вече се разбудих.
Ща-не ща ще трябва да се вдигна... ”
Сладката си дрямка аз изгубих,
а сънят изобщо, никак не ми стигна...
Изведнъж обаче става чудо -
с топла свежест се изпълва тялото!
Слънцето се смее весело и лудо,
изкушавайки ме да захвърля одеялото!
И внезапно аз се чувствам променен -
жаден за живот и слънчев ден!
© Калински Todos los derechos reservados
La obra participa en el concurso:
Тези, които носят светлина на другите, никога не остават на тъмно »