11 окт. 2019 г., 00:22  

Чудо!

1.8K 1 2

Какъв по-голям носител на светлина от симпатичното жълто (а понякога оранжево :) ) кълбо. топлещо ни с лъчите си всеки ден... ;)

 

 

Чудо!

 

Събуждам се с огромно нежелание,

усещам как леглото ми ме дърпа,

настрани обръщам се след кратко колебание

с надеждата отново да захъркам...

 

”Уф... Не става... Вече се разбудих.

Ща-не ща ще трябва да се вдигна... ”

Сладката си дрямка аз изгубих,

а сънят изобщо, никак не ми стигна...

 

Изведнъж обаче става чудо -

с топла свежест се изпълва тялото!

Слънцето се смее весело и лудо,

изкушавайки ме да захвърля одеялото!

 

И внезапно аз се чувствам променен -

жаден за живот и слънчев ден!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Калински Все права защищены

Произведението е включено в:

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...