11 окт. 2019 г., 00:22  

Чудо!

1.8K 1 2

Какъв по-голям носител на светлина от симпатичното жълто (а понякога оранжево :) ) кълбо. топлещо ни с лъчите си всеки ден... ;)

 

 

Чудо!

 

Събуждам се с огромно нежелание,

усещам как леглото ми ме дърпа,

настрани обръщам се след кратко колебание

с надеждата отново да захъркам...

 

”Уф... Не става... Вече се разбудих.

Ща-не ща ще трябва да се вдигна... ”

Сладката си дрямка аз изгубих,

а сънят изобщо, никак не ми стигна...

 

Изведнъж обаче става чудо -

с топла свежест се изпълва тялото!

Слънцето се смее весело и лудо,

изкушавайки ме да захвърля одеялото!

 

И внезапно аз се чувствам променен -

жаден за живот и слънчев ден!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Калински Все права защищены

Произведението е включено в:

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....