30 abr 2018, 21:49

Чудо над морето 

  Poesía » Del paisaje
942 7 11


Каква безкрайна юнска нощ

изтече бавно над морето.

Сред звездния ѝ сребърен разкош
е буден само замечтан поетът.


Сега вълните укротени спят
и пясъците на брега тъгуват
за детски стъпки и за топъл смях,
които всяка сутрин ги събуждат.

Градът навярно дълго ще мълчи
застинал във око на риба.
Русалка нейде своите коси
защипва с лунната си фиба.

Но тези тайни нощни красоти
невидими ще се стопят накрая,
минута-две след третите петли.
Поетът може би единствен знае.

Той в своя кратък разноцветен стих
ще вмъкне щрих от лунната соната.
Успееш ли да го усетиш ти,
ще продължиш във чудото нататък.

© Слави Тодоров Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??