slavi2002 (Слави Тодоров)
92 164
30.04.2018 г., 21:49 ч.

Чудо над морето 

  Поезия » Пейзажна
939 7 11


Каква безкрайна юнска нощ

изтече бавно над морето.

Сред звездния ѝ сребърен разкош
е буден само замечтан поетът.


Сега вълните укротени спят
и пясъците на брега тъгуват
за детски стъпки и за топъл смях,
които всяка сутрин ги събуждат.

Градът навярно дълго ще мълчи
застинал във око на риба.
Русалка нейде своите коси
защипва с лунната си фиба.

Но тези тайни нощни красоти
невидими ще се стопят накрая,
минута-две след третите петли.
Поетът може би единствен знае.

Той в своя кратък разноцветен стих
ще вмъкне щрих от лунната соната.
Успееш ли да го усетиш ти,
ще продължиш във чудото нататък.

© Слави Тодоров Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??