Чудо над морето
Каква безкрайна юнска нощ
изтече бавно над морето.
Сред звездния ѝ сребърен разкош
е буден само замечтан поетът.
Сега вълните укротени спят
и пясъците на брега тъгуват
за детски стъпки и за топъл смях,
които всяка сутрин ги събуждат.
Градът навярно дълго ще мълчи
застинал във око на риба.
Русалка нейде своите коси
защипва с лунната си фиба.
Но тези тайни нощни красоти
невидими ще се стопят накрая,
минута-две след третите петли.
Поетът може би единствен знае.
Той в своя кратък разноцветен стих
ще вмъкне щрих от лунната соната.
Успееш ли да го усетиш ти,
ще продължиш във чудото нататък.
© Слави Тодоров All rights reserved.
