Apr 30, 2018, 9:49 PM

Чудо над морето 

  Poetry » Landscape
782 7 12


Каква безкрайна юнска нощ

изтече бавно над морето.

Сред звездния ѝ сребърен разкош
е буден само замечтан поетът.


Сега вълните укротени спят
и пясъците на брега тъгуват
за детски стъпки и за топъл смях,
които всяка сутрин ги събуждат.

Градът навярно дълго ще мълчи
застинал във око на риба.
Русалка нейде своите коси
защипва с лунната си фиба.

Но тези тайни нощни красоти
невидими ще се стопят накрая,
минута-две след третите петли.
Поетът може би единствен знае.

Той в своя кратък разноцветен стих
ще вмъкне щрих от лунната соната.
Успееш ли да го усетиш ти,
ще продължиш във чудото нататък.

© Слави Тодоров All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??