23 dic 2010, 15:02

Чудото в детска зеница

  Poesía
1.8K 0 24

вдъхновено от: http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=235553

 

 

 

 

 

В тази утрин, когато се стелят мъгли,

леки снежинки танцуват със вятъра,

зад стъклата блещукат украсени елхи

и побеляла от сняг се смее земята ни,

 

копнежа кръсти на очакване в себе си,

напук от тревогите в дневната преса.

Погледай навън и прозри, че потребен си

и пътя напред ще разтвориш. Лесно е

 

щастлив да си в утрото бяло просто така,

скитайки дълго из заскрежените улици

и усетил аромат на канела зад всяка врата,

да изгониш от дълбокото дъно липсите.

 

Тогава, тогава ще можеш да  върнеш

детето – в сърцето си сгушена птица.

И когато към него за миг се обърнеш,

видял ще си чудото Коледно в чиста зеница.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ани Монева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...