Dec 23, 2010, 3:02 PM

Чудото в детска зеница

  Poetry
1.8K 0 24

вдъхновено от: http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=235553

 

 

 

 

 

В тази утрин, когато се стелят мъгли,

леки снежинки танцуват със вятъра,

зад стъклата блещукат украсени елхи

и побеляла от сняг се смее земята ни,

 

копнежа кръсти на очакване в себе си,

напук от тревогите в дневната преса.

Погледай навън и прозри, че потребен си

и пътя напред ще разтвориш. Лесно е

 

щастлив да си в утрото бяло просто така,

скитайки дълго из заскрежените улици

и усетил аромат на канела зад всяка врата,

да изгониш от дълбокото дъно липсите.

 

Тогава, тогава ще можеш да  върнеш

детето – в сърцето си сгушена птица.

И когато към него за миг се обърнеш,

видял ще си чудото Коледно в чиста зеница.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ани Монева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...