вдъхновено от: http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=235553
В тази утрин, когато се стелят мъгли,
леки снежинки танцуват със вятъра,
зад стъклата блещукат украсени елхи
и побеляла от сняг се смее земята ни,
копнежа кръсти на очакване в себе си,
напук от тревогите в дневната преса.
Погледай навън и прозри, че потребен си
и пътя напред ще разтвориш. Лесно е
щастлив да си в утрото бяло просто така,
скитайки дълго из заскрежените улици
и усетил аромат на канела зад всяка врата,
да изгониш от дълбокото дъно липсите.
Тогава, тогава ще можеш да върнеш
детето – в сърцето си сгушена птица.
И когато към него за миг се обърнеш,
видял ще си чудото Коледно в чиста зеница.
© Ани Монева Все права защищены
С уважение.