23 дек. 2010 г., 15:02

Чудото в детска зеница

1.8K 0 24

вдъхновено от: http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=235553

 

 

 

 

 

В тази утрин, когато се стелят мъгли,

леки снежинки танцуват със вятъра,

зад стъклата блещукат украсени елхи

и побеляла от сняг се смее земята ни,

 

копнежа кръсти на очакване в себе си,

напук от тревогите в дневната преса.

Погледай навън и прозри, че потребен си

и пътя напред ще разтвориш. Лесно е

 

щастлив да си в утрото бяло просто така,

скитайки дълго из заскрежените улици

и усетил аромат на канела зад всяка врата,

да изгониш от дълбокото дъно липсите.

 

Тогава, тогава ще можеш да  върнеш

детето – в сърцето си сгушена птица.

И когато към него за миг се обърнеш,

видял ще си чудото Коледно в чиста зеница.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ани Монева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...