23 дек. 2010 г., 15:02

Чудото в детска зеница

1.8K 0 24

вдъхновено от: http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=235553

 

 

 

 

 

В тази утрин, когато се стелят мъгли,

леки снежинки танцуват със вятъра,

зад стъклата блещукат украсени елхи

и побеляла от сняг се смее земята ни,

 

копнежа кръсти на очакване в себе си,

напук от тревогите в дневната преса.

Погледай навън и прозри, че потребен си

и пътя напред ще разтвориш. Лесно е

 

щастлив да си в утрото бяло просто така,

скитайки дълго из заскрежените улици

и усетил аромат на канела зад всяка врата,

да изгониш от дълбокото дъно липсите.

 

Тогава, тогава ще можеш да  върнеш

детето – в сърцето си сгушена птица.

И когато към него за миг се обърнеш,

видял ще си чудото Коледно в чиста зеница.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ани Монева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...