23.12.2010 г., 15:02

Чудото в детска зеница

1.8K 0 24

вдъхновено от: http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=235553

 

 

 

 

 

В тази утрин, когато се стелят мъгли,

леки снежинки танцуват със вятъра,

зад стъклата блещукат украсени елхи

и побеляла от сняг се смее земята ни,

 

копнежа кръсти на очакване в себе си,

напук от тревогите в дневната преса.

Погледай навън и прозри, че потребен си

и пътя напред ще разтвориш. Лесно е

 

щастлив да си в утрото бяло просто така,

скитайки дълго из заскрежените улици

и усетил аромат на канела зад всяка врата,

да изгониш от дълбокото дъно липсите.

 

Тогава, тогава ще можеш да  върнеш

детето – в сърцето си сгушена птица.

И когато към него за миг се обърнеш,

видял ще си чудото Коледно в чиста зеница.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ани Монева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...