Чудото в теб ще гори
Ч удните мисли узряват в кръвта ти, когато
У трото с вяра излъска на слънцето диска.
Д аже след бурята, силна се буди земята,
О бич да сее у теб, щом това си поискал.
Т и си сънувал, жадувал си жарките чувства,
О ще небликнали, вече подвластен те правят.
В сичко би дал за любов без преструвка и лустро.
Т рябва и егото свое съвсем да забравиш.
Е втин портрет нарисува съдба безпощадна,
Б ързай сега да изчистиш от сенките дните.
Щ ом се обричаш и сам за взаимност си жаден,
Е сен ще има, но нека е тя във косите.
Г ост ще е вятърът дрипав във клоните голи,
О стрият ръб на мълвата безсилен ще стърже.
Р адостно чувство в сърцето ти, щом е наболо,
И ска то с чудо от Обич деня да превържеш.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мария Панайотова Todos los derechos reservados
La obra participa en el concurso:
