9.01.2022 г., 17:59

Чудото в теб ще гори

1.9K 9 40

 

 

Ч удните мисли узряват в кръвта ти, когато

У трото с вяра излъска на слънцето диска.

Д аже след бурята, силна се буди земята,

О бич да сее у теб, щом това си поискал.

Т и си сънувал, жадувал си жарките чувства,

О ще небликнали, вече подвластен те правят.

 

В сичко би дал за любов без преструвка и лустро.

 

Т рябва и егото свое съвсем да забравиш.

Е втин портрет нарисува съдба безпощадна,

Б ързай сега да изчистиш от сенките дните.

 

Щ ом се обричаш и сам за взаимност си жаден,

Е сен ще има, но нека е тя във косите.

 

Г ост ще е вятърът дрипав във клоните голи,

О стрият ръб на мълвата безсилен ще стърже.

Р адостно чувство в сърцето ти, щом е наболо,

И ска то с чудо от Обич деня да превържеш.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Панайотова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...