17 jun 2008, 13:11

Чудовищно признание 

  Poesía » De amor
730 0 5
Аз - онзи същият

Излизащ от филмовите ленти

И най-обичаният

И най-мразеният

 

Аз - който обича само теб

В миналото си необяснимо

И в настоящите си дни

И в бъдеще неосветено

 

Аз - сълза в очите на дете

Когато болката в мен напира

И сърцето името ти всяка нощ зове

И радост в тъгата и болка от топлината

 

Аз - същият

Едно необяснимо цяло

И много мънички неща

И малки тайни блещукащи в нощта

 

Аз - когато теб те няма

В дълбока бездна обречен съм на самота

И светлина си ти за мен от която ме боли

И е тъмно всеки път когато като сянка преминаваш в мойте дни.

 

Аз

Доверие

И радост

Мъка

И болка

Аз

Демоничното създание което проклина твоя зов!

Аз

Ангелът небесен сътворяващ твоя ден

Аз

Обичащ те и мразещ всички други...
 

Аз... такъв какъвто ме създаде

© Кирил Димитров Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??