17 июн. 2008 г., 13:11

Чудовищно признание

980 0 5
Аз - онзи същият

Излизащ от филмовите ленти

И най-обичаният

И най-мразеният

 

Аз - който обича само теб

В миналото си необяснимо

И в настоящите си дни

И в бъдеще неосветено

 

Аз - сълза в очите на дете

Когато болката в мен напира

И сърцето името ти всяка нощ зове

И радост в тъгата и болка от топлината

 

Аз - същият

Едно необяснимо цяло

И много мънички неща

И малки тайни блещукащи в нощта

 

Аз - когато теб те няма

В дълбока бездна обречен съм на самота

И светлина си ти за мен от която ме боли

И е тъмно всеки път когато като сянка преминаваш в мойте дни.

 

Аз

Доверие

И радост

Мъка

И болка

Аз

Демоничното създание което проклина твоя зов!

Аз

Ангелът небесен сътворяващ твоя ден

Аз

Обичащ те и мразещ всички други...
 

Аз... такъв какъвто ме създаде

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кирил Димитров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...