Jun 17, 2008, 1:11 PM

Чудовищно признание

  Poetry » Love
973 0 5
Аз - онзи същият

Излизащ от филмовите ленти

И най-обичаният

И най-мразеният

 

Аз - който обича само теб

В миналото си необяснимо

И в настоящите си дни

И в бъдеще неосветено

 

Аз - сълза в очите на дете

Когато болката в мен напира

И сърцето името ти всяка нощ зове

И радост в тъгата и болка от топлината

 

Аз - същият

Едно необяснимо цяло

И много мънички неща

И малки тайни блещукащи в нощта

 

Аз - когато теб те няма

В дълбока бездна обречен съм на самота

И светлина си ти за мен от която ме боли

И е тъмно всеки път когато като сянка преминаваш в мойте дни.

 

Аз

Доверие

И радост

Мъка

И болка

Аз

Демоничното създание което проклина твоя зов!

Аз

Ангелът небесен сътворяващ твоя ден

Аз

Обичащ те и мразещ всички други...
 

Аз... такъв какъвто ме създаде

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кирил Димитров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...