25 abr 2010, 16:04
Чух Тишината...
Чух тишината...
/провокирано от " В тишината на сърцето..." - mariniki /
Ти си талант, а Любовта е изкуство!
Не ми късай сърцето, че си на Бога метреса...
Може би дълго крили сме чувствата,
които дори не помним къде са...
Счупих в играта от Топлината лъчи...
Животът ми само предсърдия бе...
Знаеш ли, от Светлината в очите боли...
Не вярвах, че някой дарява сърце...
Животът игра е, а Чест не ще купиш...
Дори и Асото пада от Дама...
Щом я прегънеш, а тя се не счупи -
е най-жива Лозата ! Няма измама!!!
© Красимир Дяков Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
-
истинска поезия твориш, Зем...прекрасна...
благодаря ти. -
Зем!* Пътищата на стиховете не са ли пътища на човешката виделина през света на навика да живеем? По навик подреждаме мисли, чувства, плануваме дни, закърпваме неизпълнимите си желания с обещания, и винаги се надяваме, че ще имаме време... да кажем и да направим невъзможното вчера днес. Прекрасни са стиховете ти! Днес аз им изпращам своите сърдечни поздрави!!!
-
"Животът ми само предсърдия бе..."
!!!* -
Поздрав!
-
може би дълго крили сме чувствата даже не знаем вече къде са-харесах
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Аплодисменти за двамата!Разкошни сте!