25.04.2010 г., 16:04

Чух Тишината...

809 0 6

Чух тишината...

/провокирано от " В тишината на сърцето..." - mariniki /

Ти си талант, а Любовта е изкуство!
Не ми късай сърцето, че си на Бога метреса...
Може би дълго крили сме чувствата,
които дори не помним къде са...

Счупих в играта от Топлината лъчи...
Животът ми само предсърдия бе...
Знаеш ли, от Светлината в очите боли...
Не вярвах, че някой дарява сърце...

Животът игра е, а Чест не ще купиш...
Дори и Асото пада от Дама...
Щом я прегънеш, а тя се не счупи -
е най-жива Лозата !  Няма измама!!!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Дяков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ти си талант, а Любовта е изкуство!
    Аплодисменти за двамата!Разкошни сте!
  • истинска поезия твориш, Зем...прекрасна...
    благодаря ти.
  • Зем!* Пътищата на стиховете не са ли пътища на човешката виделина през света на навика да живеем? По навик подреждаме мисли, чувства, плануваме дни, закърпваме неизпълнимите си желания с обещания, и винаги се надяваме, че ще имаме време... да кажем и да направим невъзможното вчера днес. Прекрасни са стиховете ти! Днес аз им изпращам своите сърдечни поздрави!!!
  • "Животът ми само предсърдия бе..."

    !!!*
  • Поздрав!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....