Чужда

17 mar 2008, 8:11

Poesía » Otra

625 0 3

Жадувам да нахраня душата си,
да напоя стъпките си.
Пръстите ми тръпнат да подържат перото,
под което се леят песни.
Душата ми пее и плаче.
Сълзите разчупват тишината.
И ще ми се да изкрещя:
"Така е самотно дървото в моята гора!"
Клоните му копнеят за птици и слънчеви лъчи.
Спасете го.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Чужда

Искате да прочетете повече?

Propuestas