smile77 (Дарина Дякова)
17 0
Mar 17, 2008, 8:11 AM

Чужда 

  Poetry » Other
575 0 3

Жадувам да нахраня душата си,

да напоя стъпките си.

Пръстите ми тръпнат да подържат перото,

под което се леят песни.

Душата ми пее и плаче.

Сълзите разчупват тишината.

И ще ми се да изкрещя:

"Така е самотно дървото в моята гора!"

Клоните му копнеят за птици и слънчеви лъчи.

Спасете го.

© Дарина Дякова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??