smile77 (Дарина Дякова)
17 0
Mar 17, 2008, 8:11 AM

Чужда 

  Poetry » Other
645 0 3
Жадувам да нахраня душата си,
да напоя стъпките си.
Пръстите ми тръпнат да подържат перото,
под което се леят песни.
Душата ми пее и плаче.
Сълзите разчупват тишината.
И ще ми се да изкрещя:
"Така е самотно дървото в моята гора!"
Клоните му копнеят за птици и слънчеви лъчи.
Спасете го.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дарина Дякова All rights reserved.

Random works
: ??:??