Чужда

17.03.2008 г., 8:11 ч.

Поезия » Друга

623 0 3

Жадувам да нахраня душата си,
да напоя стъпките си.
Пръстите ми тръпнат да подържат перото,
под което се леят песни.
Душата ми пее и плаче.
Сълзите разчупват тишината.
И ще ми се да изкрещя:
"Така е самотно дървото в моята гора!"
Клоните му копнеят за птици и слънчеви лъчи.
Спасете го.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Чужда

Искате да прочетете повече?

Предложения