2 dic 2006, 0:51

Чужда мъка

  Poesía
869 0 9
Хора всякакви... бързат...
с нетърпение дебнат на кой да се жалват,
утешение търсят
и оплитат ме в паячни мрежи печални...
Замъгляват очите ми
и притискат сърцето със черни тегоби,
грабят слънце от дните ми
и навличат ми мисли злокобни...
Уморих се... безкрайно...
и сълзите на помощ самички се стичат,
по лицето ме галят
от сърцето ми бавно тъгата извличат...
А луната ... безмълвно наднича...

01.12.2006

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дидислава Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много вярно мила Диди!Тъжен стих....Поздрав,много ми хареса
  • Различни идеали,различни особи!
    Бъди себе си!
    Поздрав!
  • Много обичат да се жалват, вместо да търсят сами решение на проблемите си. Хубав стих, Диди!!! Поздрави!!!
  • Благодаря ви, благодаря ви, благодаря ви...Мисля че съм достатъчно силна да се справям, просто има и такива кратки моменти, в които човек е безсилен да помогне с друго освен с утешение...Останалото само Бог може да промени...Благодаря за милите думи! На всички !
  • Да Дидислава, хора всякакви! Така е било и ще бъде!!! Бъди позитивна и усмихната, напук на тях Поздрави!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...