2.12.2006 г., 0:51 ч.

Чужда мъка 

  Поезия
711 0 9
Хора всякакви... бързат...
с нетърпение дебнат на кой да се жалват,
утешение търсят
и оплитат ме в паячни мрежи печални...
Замъгляват очите ми
и притискат сърцето със черни тегоби,
грабят слънце от дните ми
и навличат ми мисли злокобни...
Уморих се... безкрайно...
и сълзите на помощ самички се стичат,
по лицето ме галят
от сърцето ми бавно тъгата извличат...
А луната ... безмълвно наднича...

01.12.2006

© Дидислава Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много вярно мила Диди!Тъжен стих....Поздрав,много ми хареса
  • Различни идеали,различни особи!
    Бъди себе си!
    Поздрав!
  • Много обичат да се жалват, вместо да търсят сами решение на проблемите си. Хубав стих, Диди!!! Поздрави!!!
  • Благодаря ви, благодаря ви, благодаря ви...Мисля че съм достатъчно силна да се справям, просто има и такива кратки моменти, в които човек е безсилен да помогне с друго освен с утешение...Останалото само Бог може да промени...Благодаря за милите думи! На всички !
  • Да Дидислава, хора всякакви! Така е било и ще бъде!!! Бъди позитивна и усмихната, напук на тях Поздрави!
  • Да бъдеш утеха за другите е равно на святост!
    Това извисява, не изсмуква силите, само разтвори душа и ги слушай със сърцето си, хората са добри дълбоко в себе си!
  • Хубав стих!!! Поздрав!
  • Уморих се от мъка
    от своя и от чужда.
    Трябва подадена ръка,
    от усмивка има нужда.

    Поздрав и усмивка за стиха Диди.
  • така е,
    негативното натоварва и изсмуква силите.
    не му се давай, има начин!
    Пиши все така и често!
    Привет!
Предложения
: ??:??