2 дек. 2006 г., 00:51

Чужда мъка

Поэзия

864 0 9

Хора всякакви... бързат...
с нетърпение дебнат на кой да се жалват,
утешение търсят
и оплитат ме в паячни мрежи печални...
Замъгляват очите ми
и притискат сърцето със черни тегоби,
грабят слънце от дните ми
и навличат ми мисли злокобни...
Уморих се... безкрайно...
и сълзите на помощ самички се стичат,
по лицето ме галят
от сърцето ми бавно тъгата извличат...
А луната ... безмълвно наднича...

01.12.2006

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

lunna_sianka (ГАЛИНА ДАНКОВА)

Много вярно мила Диди!Тъжен стих....Поздрав,много ми хареса

2006-12-05T14:40:23+02:00
byboJle4e`f (Сияна Георгиева)

Различни идеали,различни особи!
Бъди себе си!
Поздрав!

2006-12-02T15:07:45+02:00
Романтик (Христо Костов)

Много обичат да се жалват, вместо да търсят сами решение на проблемите си. Хубав стих, Диди!!! Поздрави!!!

2006-12-02T13:26:53+02:00
didislava (Дидислава)

Благодаря ви, благодаря ви, благодаря ви...Мисля че съм достатъчно силна да се справям, просто има и такива кратки моменти, в които човек е безсилен да помогне с друго освен с утешение...Останалото само Бог може да промени...Благодаря за милите думи! На всички !

2006-12-02T12:49:29+02:00
kity (Людмила Нилсън)

Да Дидислава, хора всякакви! Така е било и ще бъде!!! Бъди позитивна и усмихната, напук на тях Поздрави!

2006-12-02T10:11:18+02:00