17 oct 2008, 18:52

Чужди

  Poesía
963 0 0

Чужди

 

 

Чужди са вече очите,

самотни душите,

студени са твоите ръце,

с които разбиваш моето сърце.

Непознат е вече погледът,

различен смехът.

Чуждо е лицето ти –

празно - сърцето ми,

еднакъв е денят –

вечен страхът.

Чужд е пътят, по който тръгнахме,

чужди са целите, които достигнахме,

с чужди устни името ти изричам,

себе си на чужда участ обричам,

сбогом е време да кажем,

чужди един за друг да станем.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Юлиана Кехайова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...