Oct 17, 2008, 6:52 PM

Чужди

  Poetry
961 0 0

Чужди

 

 

Чужди са вече очите,

самотни душите,

студени са твоите ръце,

с които разбиваш моето сърце.

Непознат е вече погледът,

различен смехът.

Чуждо е лицето ти –

празно - сърцето ми,

еднакъв е денят –

вечен страхът.

Чужд е пътят, по който тръгнахме,

чужди са целите, които достигнахме,

с чужди устни името ти изричам,

себе си на чужда участ обричам,

сбогом е време да кажем,

чужди един за друг да станем.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Юлиана Кехайова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...