17.10.2008 г., 18:52

Чужди

956 0 0

Чужди

 

 

Чужди са вече очите,

самотни душите,

студени са твоите ръце,

с които разбиваш моето сърце.

Непознат е вече погледът,

различен смехът.

Чуждо е лицето ти –

празно - сърцето ми,

еднакъв е денят –

вечен страхът.

Чужд е пътят, по който тръгнахме,

чужди са целите, които достигнахме,

с чужди устни името ти изричам,

себе си на чужда участ обричам,

сбогом е време да кажем,

чужди един за друг да станем.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Юлиана Кехайова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...