Грозно се чувствам,

надиплен със чувства

и някак неясно чуплив,

чопля във спомени

с чайки насреща

и чаровна усмивка 

намига човешка,

часовникът нека да спре,

да не чувам,

а само да чувствам

червените устни по мен,

тя чисти съзнания,

чародейка е,

честно говори със мен,

но ето "чао" за сбогом ми каза

в онзи черен момент,

чужд и станах,

счупи се всичко, 

като от чук съм сразен,

сега от човек 

превърнат във влечуго

и грозно се чувствам сломен,

счупен на части, 

на парчета разчупен,

споменът човърка още в мен.