Грозно се чувствам,
надиплен със чувства
и някак неясно чуплив,
чопля във спомени
с чайки насреща
и чаровна усмивка
намига човешка,
часовникът нека да спре,
да не чувам,
а само да чувствам
червените устни по мен,
тя чисти съзнания,
чародейка е,
честно говори със мен,
но ето "чао" за сбогом ми каза
в онзи черен момент,
чужд и станах,
счупи се всичко,
като от чук съм сразен,
сега от човек
превърнат във влечуго
и грозно се чувствам сломен,
счупен на части,
на парчета разчупен,
споменът човърка още в мен.
© Teodora Andreev Все права защищены