~Чувства~

Денят е дълъг колкото нощта

и моите чувства тънат пак в мъгла.

Ти не ме наричаш вече своята жена,

не знам какво изпитвам - любов или мъка е това?

Дари ми щастие, а не тъга, 

как да тръгна по пътя си сега -

ти ми обеща да не съм сама.

По път със тръни аз вървя - 

с всяка крачка остава следа.

И до гроба да се довлека,

аз не ще се изменя...

С дума само една ти успя,

аз станах твоята жена

от тук до края на вечността!